Дойде ред и за последната подготовка, е на нашито си място, но пък каквото ни трябва си имаме. Автобуса ни го дадоха да си го ползваме когато и както искаме три дни. Но ние не бяхме на екскурзия. Пробвахме уменията на новите ни членове в готвенето. Пълен провал. Какво ли ни чака на лагера след седмица ? Наско,Криско и Иво подготвиха ориентиране в два варианта, хубави като дейност и натоварване. Не ни липсваха игри и емоции, но хижаря се престара в „ухажването“ ни. Обръщаше ни повече внимание, отколкото ни бе необходимо. Имахме „посещение“ от Генчо – костенурка, която показа повече жизненост и движение от някои скаути. Шарка – кучето на хижата се поду от ядене, а някои от момичетата „постиха“. Като капак ни дойде и Ая – кобилата на един ездач който ни посети по поръчение на родител. Мария и Даниела я обяздваха, но последната не случи много с настроението и. Оттърва се с леки охлузвания и малко уплаха. Нови пет члена се добавиха към клуба. Скаутско обещание положиха Радостин,Десислава,Николай,Биляна и Иван. Усвоявахме възли,
мотахме въжета и заучавахме ритуали. Палатките едва ни стигнаха, бяхме 25 души. Хубаво че 3-тонната цистерна бе пълна с вода и ни спасяваше от жегата. Румчо ни спасяваше от скука с „какво съвпадение“, а Марков с „Крушовене“. Накратко, сплотявахме екипите, дано да сме успели. След седмица няма да има слуги, а себераздаване и работа в екип. Напред към Шумен…