През зимата вече залагаме на походи, а не на обучителни лагери и дейности. Чудесно бе, че Скаутски клуб „Герил войвода“ и Скаутски клуб „Антола“ , заедно откриха свободно време да реализират подобна проява. На 4 и 5 декември над 30 души от двата клуба поеха с влак към Габровския Балкан. Добрата организация винаги радва окото. Хората с уважение гледаха децата в туристически екипировки със скаутски връзки. На гарата в Габрово ни чакаше автобус само за нас, който да ни отведе извън града за атака на планината. Преминахме покрай Етъра в походна колона и навлязохме в дебрите на Балкана. Той ни посрещна навъсен и мъглив, но на кого му пука, след като е с приятели. Песента е част от строя на скаута и повдига духа му, затова и всички подеха ритмите на познати песни. Влажното време бе оставило много кални височини и локви за преодоляване. Падахме и се подкрепяхме, каляхме се и се радвахме, че сме заедно. Имаше и стръмни хлъзгави места които искаха да изцедят силите ни, но всички бяха с добра подготовка и нямаше оплаквания. След тричасов поход се показа и хижа „Ябълка“. Леля Тотка бе запалила парното и хижата ни обгърна с домашен уют и топлина. Тази хижа не е от онези новите и натруфени с лукс и комфорт, но чистотата, дървените тавани, мебелировка и постелки ни даваха усещането за хармония от бит и топлина. Цените на хижата са двойно по-евтини от обичайните, а местонахождението и е скрито от погледите на автотуристи. До нея се достига само пеш и това я прави харесвана за истинските туристи. Скаутите се бяха заредили с музикални уредби и настроение и не им трябваше покана за начало на „купона“. Нямаше „мис мокра фланелка“, но имаше „мистър изцапана фланелка“, който не забравя…Имаше и танци за начинаещи и изпълнители на песни със „съмнителни“ заложби, които ни изпълнаваха „милионерче“, но ги изтърпяхме. Имаше логически игри и обучение на нов скаут. На сутринта осъмнахме със сняг, но това вече не е изненада, защото е традиция вече, когато тръгнем към тази хижа да си носим и снега. Решихме да стартираме малко по-рано, защото маршрута ни беше друг за деня. Водача не беше минавал отдавна по него и се съмняваше заради снега, дали няма да ни разходи повече. Прехода бе зимен и на моменти духаше и силен вятър, но само по билото и за кратко. Природата бе приказно красива с навалелия сняг, а „украсата“ по дърветата напомня за наближаващата Коледа. Въпреки всичко улучихме точния маршрут и достигнахме крайната точка – гара Плачковци по график. Дали ни хареса може да се съди по това, че всички във влака на връщане питаха, кога е следващия поход. А такъв ще има и пак ще бъде съвместен, това си го обещахме, дори ще има и още клубове да се присъединят към нас, вече има запитвания от съвсем нов клуб. Предстоят ни празници с много ангажименти и предизвикателства.
Тази статия е в
Категория:
Лагери, Новини, Снимки
Можете да проследите всеки отвор чрез RSS 2.0 полето. Коментирайте или проследете от вашият сайт.
Можете да проследите всеки отвор чрез RSS 2.0 полето. Коментирайте или проследете от вашият сайт.