СК – Антола: Скаутски Клуб – Антола :

Дългоочаквания лагер дойде. За много от нашия клуб бе първи и чакан с нетърпение. Други чакаха срещите с приятели от лагери. Пристигнахме с поход до лагера и ни грабна атмосферата с дъх на приключения. Скоростно стоварихме багажи и за 3 часа бяхме спретнали бивака си. В нашата група бяха и скаути от Перник и Силистра, които бяха с голям опит в лагерите, така че не представляваше проблем, с материала който имахме, да си направим добър лагерен комфорт. 38 души под един навес, разделен на 4 маси, имахме си всичко. Два газови котлона, тенджери, чинии и всичко за кухненското обзавеждане бе сложено под специална тента и специални кухненски маси. Имахме собствена мивка и даже собствена баня. Недялко бе инициатор да си спретнеме и люлка в сенчестите места под нас, където се спасявахме на моменти от жегите. Хамака пък събираше на моменти по трима. Отрядните водачи като опитни скаути, бяха момчета за всичко, когато нещо закъсаше, идваше техния момент. Петър, Недялко и Пешко бяха двигателите на клуба ни. А с опита на Криско, Мимо, Сашо, Ванко, Цецо а и останалите, какво му е да си на лагер. Остава ти само да печелиш в дейностите. Да, ама не. Не спечелихме всичко, не че не можехме, ами на моменти заложихме на хазартното преминаване и тарикатски изпълнения. През 2008 г. това помогна да победим в Голямата скаутска игра с повече от 30 мин. останалите, но този път даже се „загубихме“ на ориентирането. Е какво пък, нали трябва да има и емоции. Момичетата ни бяха сериозни в изпитанията и на волейбола нямаха конкуренция. Патрулите ни бяха с уникални имена „Шейх Бедредин“, „Сто бора“, „Сто ели“ и „Под смърча“. А като добавим  и имената на „Пампаругите“
и „Мататупи“ от Перник и Силистра, думите са излишни. Но пък се преборихме за общо 7 първи места и едно второ. Но победителят се казваше – приятелство. Имаше го навсякъде, между подлагери, клубове и патрули. Но най-вече между нас, отделните скаути. А дали не се появи и любовта? Чудесна атмосфера, създадена от стафския екип. Благодарим на домакините от Скаутски клуб „Мадарски конник“ за незабравимите мигове от лятото на 2010 г. Благодарим ви приятели и ви пожелаваме много здраве и нови успехи в скаутството.

Дойде ред и за последната подготовка, е на нашито си място, но пък каквото ни трябва си имаме. Автобуса ни го дадоха да си го ползваме когато и както искаме три дни. Но ние не бяхме на екскурзия. Пробвахме уменията на новите ни членове в готвенето. Пълен провал. Какво ли ни чака на лагера след седмица ? Наско,Криско и Иво подготвиха ориентиране в два варианта, хубави като дейност и натоварване. Не ни липсваха игри и емоции, но хижаря се престара в „ухажването“ ни. Обръщаше ни повече внимание, отколкото ни бе необходимо. Имахме „посещение“ от Генчо – костенурка, която показа повече жизненост и движение от някои скаути. Шарка – кучето на хижата се поду от ядене, а някои от момичетата „постиха“. Като капак ни дойде и Ая – кобилата на един ездач който ни посети по поръчение на родител. Мария и Даниела я обяздваха, но последната не случи много с настроението и. Оттърва се с леки охлузвания и малко уплаха. Нови пет члена се добавиха към клуба. Скаутско обещание положиха Радостин,Десислава,Николай,Биляна и Иван. Усвоявахме възли,
мотахме въжета и заучавахме ритуали. Палатките едва ни стигнаха, бяхме 25 души. Хубаво че 3-тонната цистерна бе пълна с вода и ни спасяваше от жегата. Румчо ни спасяваше от скука с „какво съвпадение“, а Марков с „Крушовене“. Накратко, сплотявахме екипите, дано да сме успели. След седмица няма да има слуги, а себераздаване и работа в екип. Напред към Шумен…

Какво по-хубаво от това, да съчетаеш полезното с приятното, работата с удоволствието, дълг с веселие и всичко това в Рила. Инициативата бе скаутска и свързана с почистването на Мусаленското езеро и района около хижа Мусала. Главни инициатори и вдъхновители бяха Ети, Ванката и Гого. Изпълнители над 30 ровъри, водачи, цели семейства и …..Тина /кучето на Благо и Чуди/. Президента на ОБС – Благой, бе успял да намери и спонсори в лицето на Бороспорт Самоков, които осигуриха билетите за лифта. А как се качихме на лифта ли ? По български в последната минута в 17.58 ч. минута преди спиране на лифта ! Следваше кратък преход от Ястребец през Маркуджиците до хижа Мусала. Имахме разрешението на управата на ПП „Рила“ за бивакуване на открито. Веднага се усети скаутския опит в правене на биваци и удобства. Вечерта бе за веселие, игри и релакс около огъня. Само китарата на Стефан липсваше… Чудесната съботна сутрин ни накара бързо да се стегнем, предстоеше ни един незабравим ден. Кратко разпределяне по групи и атака на боклуците. Откивахме всевъзможни отпадъци навсякъде. Търсехме ги под камъни и храсти, под дървета и пръст. Което не можехме да открием го намираше острия нюх на кучето. А което не откриваше Тина, го откриваше Гого. Той се гмуркше  в Мусаленското езеро въоръжен с неопренов костюм, маска и плавници. И от там изплуваха отпадъци – било то битови или строителни. Акцията приключи с камара от чували, пълни със смет. След обяд се разтуптяха туристическите ни сърца и организирахме атака на вр.Мусала. Водеше я Благой, последни в колоната Наско,Николай и Гого, даваха кураж на изоставащите. Да видиш света от първенеца на Балканите е вълнуващо, впечатляващо, задъхващо и запомнящо се събитие. Снимки за спомен, вятър в косите, сълзи в очите и …тен по кожата. Някои си изгоряха тип „потник“, други тип „Кубинка“. Долу в новостроящата се хижа, ни почерпиха с топъл чай и супа. Благодарности към любезните домакини. На третия ден отпътуването бе по групи, защото за Ванката, Снежи, Валя и Веси предстоеше още една атака. Като десерт мислеха да качат вр.Ботев, който е не по-малко предизвикателство. До обяд се изнесохме от Рила.

Благодарим на всички за работата и прекрасните моменти.

Започваме задавайки си въпроса скаутите туристи ли са и туристите скaути ли са ? Но по всичко личи, че са сродни души, щом еднакво ги привлича мазохизма. Това разбира се е шега, всеки обича да му е удобно, но трябва доста да се постарае за стане така. Личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“ през тази година за трети път ни отвеждат в планината. А този път бе възможно най-далеч от Попово – в Пирин. Дестинацията бе до Банско и нагоре до хижа Бъндерица. Малко се възползваха от услугите на хижата, повечето искаха да изживеят четирите дни на палатка. Опънахме 10 палатки и почти завзехме едната тераса на къмпинга под х.Бъндерица. Трябва да признаем, че бяхме изненадани от добрите условия там. Перфектна тоалетна, вода, място за огън, сметосъбиране и заведение с чудесна кухня до нас. Малко се възползваха от нея, защото се бяхме подготвили за готвене. Традиционната вече супа „Гладен скаут“ добива популярност из България и беше приготвена от скаути. Криско и Петър подготвиха огъня и тринога за баката, разпъваха палатки помагагайки на всички, помагаха за тентата и бдяха над всичко.
„Великата“ Швейцарска бака ни сготви и спагети и даже ни „изкъпа“ стопляйки вода в импровизираната баня до реката. Абе скаутски живот се вихреше на къмпинга. Но основното започна на втория ден, атаката към Вихрен. Бяхме подготвили два варианта на изкачване, откъм хижа Вихрен и откъм Премката. Втория и по-тежък включваше и изкачване на Кончето и за радост 16 души тръгнаха по него. В лагера останаха само трима, здравето на Ани се разклати и със сълзи на очи се върна от маршрута. За останалите остана тежеста да направят похода успешен. Горещото време и височините изцеждаха силите на мало и голямо. Безводието на района е известно, но се знаеше, че на Премката има ледници които могат да бъдат „издоени“. Събрахме си вода със съмнителна чистота, но това имаше там и бе добър жаждогасител. Кончето бе пред нас и никой не се замисли дали е по силите му и направо се засили към него. На 50 метра под него неосигурените скали отказаха някои от нежната част на групата. Алпийските въжета ни свършиха работа, осигуровките бяха подготвени дни преди похода. Благодарности към Криско и Петър за добрия тандем и спасителните възли с които привързаха групата. Атаката бе успешна, слизането още по-бавно заради сигурността. А Вихрен вече бе игра в сравнение с отвесното Конче. Срещнахме и другата ни група, която го атакуваше от юг. Те се справиха също чудесно и преодоляха дори връх Кутело, спуснаха през Кончето и се върнаха по нашия маршрут в х.Бъндерица. На Вихрен развяхме родния трибагреник в прослава на скаутството и туризма. Вечерта в лагера цареше умора и радост, а сънят лесен победител. Третия ден бе посветен на красивите езера из Пирин – Окото, Рибни, Дългото и Муратово. Плажувахме по тях и хванахме бърз тен. А Кристияна, Мишо и Владо направиха „бърз Експрес“ по тях със скоростно преминаване. Алпийския Пирин няма място за конкуренция в България, неговото величие и красота ни вдъхновяват за ново посещение. Благодарихме на Бог в Църквата в Банско и напуснахме Пирин с носталгия и обещанието, догодина пак да сме тук. По традиция завършваме с нещо по-цивилизовано, каквото е басейна във Велинград с термалните си води. Телата ни се нуждаеха от „балсама“ на водата преди пътя до родните места. Благодарим на Цецо, Стенли, Свилен, Мишо, Петьо и д-р Бужев за транспортирането и на всички останали за доброто взаимодействие и разбирателство.
Дарин

Отложения от миналата седмица лагер нямаше как да не се състои. Мероприятията трябва да се провеждат, лятото е в разгара си и ни очакваха водни дейности. Групата пак бе голяма – 20 души и едва ни побра училищния автобус, който винаги се отзовава на нашите повиквания. Всичко започна със „спасителна акция“ – Иван Тонев измъкна от дълбоко каменно корито, попаднал в клопка таралеж. Край реката със гръмкото име Голяма река, има място за цял Национален скаутски лагер, но изоставената хижа навява само носталгични спомени за отминали времена, когато там са пребивавали децата на Попово и региона. В съботния ден реката бе направо бурна и по-скоро ставаше за рафтинг отколкото за плуване. Това установи най-напред Наско, който играеше ролята на спасител. Прехвърли с плуване и много риск въжета до отсрещния бряг, за да осигури влизащите смелчаци. А тя отнасяше всичко по течението си. Водата бе много студена и много не се застоявахме в нея, тестът бе по-скоро за храброст отколкото за плуване, защото се държахме за въжетата. Всички мостове бяха отнесени от реката, такава бе природата през тази седмица. Нашите рибари бяха с наведени глави този път, улов нямаше, но все пак си начесаха мерака с клечане около водата. Игрите бяха измислени от стафовете Наско и Николай, за което сърдечно им благодарим. Заниманията бяха в района и се наричаха „Токсичната река“, Ориентиране чрез насочване тип „сляпа баба“ в два варианта и много „мокри“ дейности. Подаване на чаши с вода уста в уста до напълване на съд и смях до „подмокряне“. Проверихме още едно от менютата за нациоалния лагер и вече сме проиграли всичко което трябва да сготвим там. Иван /Акумата/ си добави още по някое име към псевдонимите си – „Кво ша ядем“ и „Кога ша ядем“. Спукахме две топки за волейбол, но сме далеч от рекорда от пет за два дни, поставен миналата година. Измъкнахме се от реката точно преди порой да залее всичко, пак минахме между капките. Сериозно се замисляме вече, че с дядо Боже сме се разбрали по доста въпроси и трябва да посетим храма за да му кажем, че сме на едно мнение по отношение на скаутството. А сега следва…. Пирин, но не за всички, ще имаме само представители. Давайте, ние сме с вас….

На  9,10 и 11 юли, трябаше да сме на реката край с.Долец, но непрекъснатите дъждове ни принудиха да сменим дестинацията. Имаше вариант изобщо да отменим лагера, но всички толкова много желаехме да излезем, че Дарин нямаше друг избор освен да се подчини на желанието на „народа“. Извозването беше с лични автомобили, а групата не беше малка – 19 души и водач. Домакините на базата бяха отзивчиви и гостоприемни хора. Предложиха ни удобствата на столовата и кухненеско оборудване, а вечерта и телевизия за Световното по футбол. Проиграването на части от менюто за националния лагер бе в програмата на лагера. Със супата „Гладен скаут“ проблем нямаше, вече е отработвана многократно, но на спагетите соса, докато направим за закуска наближи обяда. Наблегнахме на правенето на ДВК за момчетата, а момичетата трябваше да подготвят сезала навит по специален начин на намотки. Задължителна бе подготовката за правене възли и работа с топографската карта на района. Играта „Рожден ден“ ,сплоти групата, а на здрачаване приехме и трима нови скаути -  Яна,Иван и Михаил. Пред знамето положиха обещание  за дълг и отговорност. Останалото е чест, пред която никой не може да избяга. Имахме и гости на лагера – Галина Лечева от СК“Дръстър“ -гр.Силистра и Николета и Рамбо, които очакват дете. Със сигурност още един скаут ще се появи в България и го очакваме през септември. Очакваме и новите лагери,нека да е лято……!

През тази пролет направихме 4 излизания със скаутски лагери при спазване на всички изисквания и ритуали за такива мероприятия. Открихме палатковите лагери на 1 и 2 април край Паламарца, защото там винаги имаме възможност да се приютим и под покрив. А сега си имаме и наш павилион, който е с размери 4 X 2 метра, но си е наш. Приехме и нови скаути това бяха Яница, Ива, Недялко, Петър, Калоян, Свилен и Божидар. А това бе само началото, предстоеше ни да приемем още нови членове. Началното обучение винаги преминава в клуба, а на лагерите е мястото за практика и игри. Нашият постоянен главен стаф Криско, се раздава в организирането на дейностите а помощниците му Сашо, Ивовците и Младен го допълват професионално. Новите Недялко и Пешко се включиха като на „разузнаване с бой“, паснаха си на местата. Не случайно на следващия ни поход пак до Паламарца на 6 и 7 май бяха вече опитни и другите ги наричиха „войниците“. На този лагер вече имаше още 4 момичета, които произнесоха скаутското обещание със силна вяра и убеденост в това, което ги очаква. Това бяха Даниела, Янка, Марияна и Преслава. Обученията преминаваха в ориентиране по азимут и опознаване на местностите, походи, готварство, ДВК, оказване на първа помощ на пострадал и палене на огън. На 1 и 2 юни участвахме за пета година наред в традиционния поход „По стъпките на Таню войвода“ като разпънахме бивак в местноста Керчан баир край с. Априлово и отдадохме почит на загиналите за свободата на България. Това бе нашата Околчица и там ние скаутите оценяваме подвига на героите. Там си поставихме задачата да възстановим паметника на един участник в Шипченската епопея в началния му вид. Последния ни пролетен лагер бе на 19 и 20 юни на язовира край с. Ломци и бе по покана на бащата на Младен и Ангел. Там си дадоха среща рибарите от клуба, които дадоха възможност на всички да опитат от хобито си, но накрая опитахме рибата която ни предостави арендатора на язовира. А тя беше един толстолоб около 4 кг и един огромен шаран – 8.5 кг. Тук установихме, че имаме изграден волейболен отбор за момичета и търсим спаринг когото да натупаме.
Не споменаваме за дейностите си, а само за лагерите си. А не бива да забравяме за работата в скаутската горичка, за екологичната акция „Банани за смет“, която вече е традиция, за обученията си по алпинизъм в пожарната и още много други. Подготовката си сме насочили към XIV Национален скаутски лагер край Шумен.

Готвихме се цял месец за този поход. Защо толкова време,ще попита някой. Защото е през зимата,защото повечето участници за пръв път се качваха толкова високо, защото прехода беше алпийски, защото щяха да се използват въжета за осигуряване, защото групата бе много голяма а това е сериозен минус в преходите. Транспорта бе с личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“- Попово. Колоната от 6 автомобила, спря два пъти по маршрута, единия път принудително, за да окажем помощ на тежко катастрофирал автомобил. В смачкания автомобил имаше жена и мъж, като мъжът бе в тежко състояние и едва го извадихме през счупените прозорци и положихме в пристигналата линейка. След това вече карахме още по-бавно и внимателно.
Планината ни посрещна със сняг и мъгла.След потеглянето на дългата ни колона от 27 души се установи, че има и подценяващи похода. Някои не бяха с подходящи обувки, а някои даже си бяха забравили ръкавиците. Хубаво е, че в такива моменти има и предвидливи туристи, които носеха по 2-3 чифта ръкавици, шапки, шалове и други животоспасяващи вещи. Снега се увеличаваше с височината. Точно под билото на планината в края на гората, снега бе замръзнал и изкачването започна да прилича повече на лазене и пързаляне. Тук веднага влязоха в употреба алпийските въжета, които носехме. Стигнахме и до стоманения парапет до билото, а там ни посрещна студения и силен вятър,примесен със сняг и мъгла. Но хижата вече пред нас и ни очакваше с топъл чай, гореща печка и гостоприемни хижари. Пет минути след топлите глътки, никой не помнеше тежкия преход и умората, сякаш всичко е било далечен сън. По-бодрите участваха в направата на традиционнта супа „Гладен скаут“, а останалите се взираха в могъщия Балкан, през прозорците на топлата хижа. Естествено д-р Бужев разпъна акордеона и вдигна настроението в групата, имаше и песни достойни за края на тежкия и изтощителен ден. Накрая бог Морфей ни приюти в прегръдките си в здрав сън.
Утрото дойде слънчево и ясно, по нищо не приличаше на вчерашния ден. Планината бе като на длан. Виждаха се върхове и долини на стотици километри. Малка група предприе изкачване на близкия връх Юмрука, откъдето гледката е ослепителна. Красотата не се измерва с върховете, а с дълбочината на погледа далеч в Родопите, Рила, Пирин, целия траверс до Ботев и Розовата долина. На север чак до Дунав, а пред нас Козя стена и Васильовска планина. Виждахме чак вр.Ком и Миджур в Сърбия. Всички посетихме параклиса „Света Троица“, който е под връх Юмрука и запалихме свещ за всички туристи и техните семейства. Този параклис е изграден с доброволен труд и дарения от туристи от цяла България, включително и с наши средства.
Групата отново бе на път, този път ни предстоеше спускане, не по-малко опасно, защото едно подхлъзване отнасяше хората далеч надолу по склона и само някое дърво можеше да те спре. Въжетата отново влязоха в употреба, добре е да знаеш някой и друг алпинистки възел. Скаутите се справиха с усилия с новото предизвикателство. Така завързани, използвахме въжетата като парапет, се спуснахме от билото на планината. Предстоеше ни да преминем прохода Рибарица – Шипково с автомобили и да посетим с.Чифлик. А какво ни очакваше там, всички знаеха. Басейни с различни термални води. След блаженството за очите, дойде и блаженството за тялото. Потапянето в различните басейни с различни температури бе наградата, който получаваше всеки за дръзкия зимен поход. Прибрахме се в родния край заредени с нови идеи за още туристически походи и докосвания до природата.

Скаутски клуб „Антола“ Ви кани отново за последен палатков лагер за 2009 г. На 17 и 18 октомври /събота и неделя/ ще се съберем на лагерът край с.Паламарца. За сега заявки за участие за потвърдили Шумен и Търговище, отделни скаути от Варна и др.клубове. Програмата ще включва рапел и ориентиране, но разбира се ще има и други любознателни дейности. Такса участие няма. Желателно е всички да пристигнат около 9.00 часа, на 17.10.2009 г., за да може да бъде осигурен транспорт, който единствено ще си заплатим и вероятно ще е около 3 лв. Има възможност при хладно време да се спи в хижата, без заплащане. Затова освен палатки носете си и повече спални чували. За отпътуване определяме ранния следобед на неделя, около 15.00 часа.
За въпроси и повече информация на:
email: leader@antola.org
или тук във форума.

Скаутски клуб „Антола” съвместно с Организацията на Българските скаути и БМЧК – гр.Попово организират подпомагане на детските болници и отделения в страната, чрез събиране на детски книжки.

Кампанията ще се проведе в гр.Попово , всеки четвъртък на месец Октомври от 16 до 18 часа на централния градски площад „Ал.Стамболийски”.

Желателно е книжките да бъдат употребявани, а не да се закупуват нови.

Включете се в кампанията и научете повече за нея.