СК – Антола: Скаутски Клуб – Антола :

Дългоочаквания лагер дойде. За много от нашия клуб бе първи и чакан с нетърпение. Други чакаха срещите с приятели от лагери. Пристигнахме с поход до лагера и ни грабна атмосферата с дъх на приключения. Скоростно стоварихме багажи и за 3 часа бяхме спретнали бивака си. В нашата група бяха и скаути от Перник и Силистра, които бяха с голям опит в лагерите, така че не представляваше проблем, с материала който имахме, да си направим добър лагерен комфорт. 38 души под един навес, разделен на 4 маси, имахме си всичко. Два газови котлона, тенджери, чинии и всичко за кухненското обзавеждане бе сложено под специална тента и специални кухненски маси. Имахме собствена мивка и даже собствена баня. Недялко бе инициатор да си спретнеме и люлка в сенчестите места под нас, където се спасявахме на моменти от жегите. Хамака пък събираше на моменти по трима. Отрядните водачи като опитни скаути, бяха момчета за всичко, когато нещо закъсаше, идваше техния момент. Петър, Недялко и Пешко бяха двигателите на клуба ни. А с опита на Криско, Мимо, Сашо, Ванко, Цецо а и останалите, какво му е да си на лагер. Остава ти само да печелиш в дейностите. Да, ама не. Не спечелихме всичко, не че не можехме, ами на моменти заложихме на хазартното преминаване и тарикатски изпълнения. През 2008 г. това помогна да победим в Голямата скаутска игра с повече от 30 мин. останалите, но този път даже се „загубихме“ на ориентирането. Е какво пък, нали трябва да има и емоции. Момичетата ни бяха сериозни в изпитанията и на волейбола нямаха конкуренция. Патрулите ни бяха с уникални имена „Шейх Бедредин“, „Сто бора“, „Сто ели“ и „Под смърча“. А като добавим  и имената на „Пампаругите“
и „Мататупи“ от Перник и Силистра, думите са излишни. Но пък се преборихме за общо 7 първи места и едно второ. Но победителят се казваше – приятелство. Имаше го навсякъде, между подлагери, клубове и патрули. Но най-вече между нас, отделните скаути. А дали не се появи и любовта? Чудесна атмосфера, създадена от стафския екип. Благодарим на домакините от Скаутски клуб „Мадарски конник“ за незабравимите мигове от лятото на 2010 г. Благодарим ви приятели и ви пожелаваме много здраве и нови успехи в скаутството.

Какво по-хубаво от това, да съчетаеш полезното с приятното, работата с удоволствието, дълг с веселие и всичко това в Рила. Инициативата бе скаутска и свързана с почистването на Мусаленското езеро и района около хижа Мусала. Главни инициатори и вдъхновители бяха Ети, Ванката и Гого. Изпълнители над 30 ровъри, водачи, цели семейства и …..Тина /кучето на Благо и Чуди/. Президента на ОБС – Благой, бе успял да намери и спонсори в лицето на Бороспорт Самоков, които осигуриха билетите за лифта. А как се качихме на лифта ли ? По български в последната минута в 17.58 ч. минута преди спиране на лифта ! Следваше кратък преход от Ястребец през Маркуджиците до хижа Мусала. Имахме разрешението на управата на ПП „Рила“ за бивакуване на открито. Веднага се усети скаутския опит в правене на биваци и удобства. Вечерта бе за веселие, игри и релакс около огъня. Само китарата на Стефан липсваше… Чудесната съботна сутрин ни накара бързо да се стегнем, предстоеше ни един незабравим ден. Кратко разпределяне по групи и атака на боклуците. Откивахме всевъзможни отпадъци навсякъде. Търсехме ги под камъни и храсти, под дървета и пръст. Което не можехме да открием го намираше острия нюх на кучето. А което не откриваше Тина, го откриваше Гого. Той се гмуркше  в Мусаленското езеро въоръжен с неопренов костюм, маска и плавници. И от там изплуваха отпадъци – било то битови или строителни. Акцията приключи с камара от чували, пълни със смет. След обяд се разтуптяха туристическите ни сърца и организирахме атака на вр.Мусала. Водеше я Благой, последни в колоната Наско,Николай и Гого, даваха кураж на изоставащите. Да видиш света от първенеца на Балканите е вълнуващо, впечатляващо, задъхващо и запомнящо се събитие. Снимки за спомен, вятър в косите, сълзи в очите и …тен по кожата. Някои си изгоряха тип „потник“, други тип „Кубинка“. Долу в новостроящата се хижа, ни почерпиха с топъл чай и супа. Благодарности към любезните домакини. На третия ден отпътуването бе по групи, защото за Ванката, Снежи, Валя и Веси предстоеше още една атака. Като десерт мислеха да качат вр.Ботев, който е не по-малко предизвикателство. До обяд се изнесохме от Рила.

Благодарим на всички за работата и прекрасните моменти.

Започваме задавайки си въпроса скаутите туристи ли са и туристите скaути ли са ? Но по всичко личи, че са сродни души, щом еднакво ги привлича мазохизма. Това разбира се е шега, всеки обича да му е удобно, но трябва доста да се постарае за стане така. Личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“ през тази година за трети път ни отвеждат в планината. А този път бе възможно най-далеч от Попово – в Пирин. Дестинацията бе до Банско и нагоре до хижа Бъндерица. Малко се възползваха от услугите на хижата, повечето искаха да изживеят четирите дни на палатка. Опънахме 10 палатки и почти завзехме едната тераса на къмпинга под х.Бъндерица. Трябва да признаем, че бяхме изненадани от добрите условия там. Перфектна тоалетна, вода, място за огън, сметосъбиране и заведение с чудесна кухня до нас. Малко се възползваха от нея, защото се бяхме подготвили за готвене. Традиционната вече супа „Гладен скаут“ добива популярност из България и беше приготвена от скаути. Криско и Петър подготвиха огъня и тринога за баката, разпъваха палатки помагагайки на всички, помагаха за тентата и бдяха над всичко.
„Великата“ Швейцарска бака ни сготви и спагети и даже ни „изкъпа“ стопляйки вода в импровизираната баня до реката. Абе скаутски живот се вихреше на къмпинга. Но основното започна на втория ден, атаката към Вихрен. Бяхме подготвили два варианта на изкачване, откъм хижа Вихрен и откъм Премката. Втория и по-тежък включваше и изкачване на Кончето и за радост 16 души тръгнаха по него. В лагера останаха само трима, здравето на Ани се разклати и със сълзи на очи се върна от маршрута. За останалите остана тежеста да направят похода успешен. Горещото време и височините изцеждаха силите на мало и голямо. Безводието на района е известно, но се знаеше, че на Премката има ледници които могат да бъдат „издоени“. Събрахме си вода със съмнителна чистота, но това имаше там и бе добър жаждогасител. Кончето бе пред нас и никой не се замисли дали е по силите му и направо се засили към него. На 50 метра под него неосигурените скали отказаха някои от нежната част на групата. Алпийските въжета ни свършиха работа, осигуровките бяха подготвени дни преди похода. Благодарности към Криско и Петър за добрия тандем и спасителните възли с които привързаха групата. Атаката бе успешна, слизането още по-бавно заради сигурността. А Вихрен вече бе игра в сравнение с отвесното Конче. Срещнахме и другата ни група, която го атакуваше от юг. Те се справиха също чудесно и преодоляха дори връх Кутело, спуснаха през Кончето и се върнаха по нашия маршрут в х.Бъндерица. На Вихрен развяхме родния трибагреник в прослава на скаутството и туризма. Вечерта в лагера цареше умора и радост, а сънят лесен победител. Третия ден бе посветен на красивите езера из Пирин – Окото, Рибни, Дългото и Муратово. Плажувахме по тях и хванахме бърз тен. А Кристияна, Мишо и Владо направиха „бърз Експрес“ по тях със скоростно преминаване. Алпийския Пирин няма място за конкуренция в България, неговото величие и красота ни вдъхновяват за ново посещение. Благодарихме на Бог в Църквата в Банско и напуснахме Пирин с носталгия и обещанието, догодина пак да сме тук. По традиция завършваме с нещо по-цивилизовано, каквото е басейна във Велинград с термалните си води. Телата ни се нуждаеха от „балсама“ на водата преди пътя до родните места. Благодарим на Цецо, Стенли, Свилен, Мишо, Петьо и д-р Бужев за транспортирането и на всички останали за доброто взаимодействие и разбирателство.
Дарин

Готвихме се цял месец за този поход. Защо толкова време,ще попита някой. Защото е през зимата,защото повечето участници за пръв път се качваха толкова високо, защото прехода беше алпийски, защото щяха да се използват въжета за осигуряване, защото групата бе много голяма а това е сериозен минус в преходите. Транспорта бе с личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“- Попово. Колоната от 6 автомобила, спря два пъти по маршрута, единия път принудително, за да окажем помощ на тежко катастрофирал автомобил. В смачкания автомобил имаше жена и мъж, като мъжът бе в тежко състояние и едва го извадихме през счупените прозорци и положихме в пристигналата линейка. След това вече карахме още по-бавно и внимателно.
Планината ни посрещна със сняг и мъгла.След потеглянето на дългата ни колона от 27 души се установи, че има и подценяващи похода. Някои не бяха с подходящи обувки, а някои даже си бяха забравили ръкавиците. Хубаво е, че в такива моменти има и предвидливи туристи, които носеха по 2-3 чифта ръкавици, шапки, шалове и други животоспасяващи вещи. Снега се увеличаваше с височината. Точно под билото на планината в края на гората, снега бе замръзнал и изкачването започна да прилича повече на лазене и пързаляне. Тук веднага влязоха в употреба алпийските въжета, които носехме. Стигнахме и до стоманения парапет до билото, а там ни посрещна студения и силен вятър,примесен със сняг и мъгла. Но хижата вече пред нас и ни очакваше с топъл чай, гореща печка и гостоприемни хижари. Пет минути след топлите глътки, никой не помнеше тежкия преход и умората, сякаш всичко е било далечен сън. По-бодрите участваха в направата на традиционнта супа „Гладен скаут“, а останалите се взираха в могъщия Балкан, през прозорците на топлата хижа. Естествено д-р Бужев разпъна акордеона и вдигна настроението в групата, имаше и песни достойни за края на тежкия и изтощителен ден. Накрая бог Морфей ни приюти в прегръдките си в здрав сън.
Утрото дойде слънчево и ясно, по нищо не приличаше на вчерашния ден. Планината бе като на длан. Виждаха се върхове и долини на стотици километри. Малка група предприе изкачване на близкия връх Юмрука, откъдето гледката е ослепителна. Красотата не се измерва с върховете, а с дълбочината на погледа далеч в Родопите, Рила, Пирин, целия траверс до Ботев и Розовата долина. На север чак до Дунав, а пред нас Козя стена и Васильовска планина. Виждахме чак вр.Ком и Миджур в Сърбия. Всички посетихме параклиса „Света Троица“, който е под връх Юмрука и запалихме свещ за всички туристи и техните семейства. Този параклис е изграден с доброволен труд и дарения от туристи от цяла България, включително и с наши средства.
Групата отново бе на път, този път ни предстоеше спускане, не по-малко опасно, защото едно подхлъзване отнасяше хората далеч надолу по склона и само някое дърво можеше да те спре. Въжетата отново влязоха в употреба, добре е да знаеш някой и друг алпинистки възел. Скаутите се справиха с усилия с новото предизвикателство. Така завързани, използвахме въжетата като парапет, се спуснахме от билото на планината. Предстоеше ни да преминем прохода Рибарица – Шипково с автомобили и да посетим с.Чифлик. А какво ни очакваше там, всички знаеха. Басейни с различни термални води. След блаженството за очите, дойде и блаженството за тялото. Потапянето в различните басейни с различни температури бе наградата, който получаваше всеки за дръзкия зимен поход. Прибрахме се в родния край заредени с нови идеи за още туристически походи и докосвания до природата.

Искаме на хижа в планината,но да има и сняг- с тези дими скаутите от клуб „Антола“,посрещахме нашия водач Дарин на сбирките си. Той ни обеща не само хижа а и сняг. А датата трябваше да бъде удобна и за други клубове. Но те не успяха да си осигурят финансиране и така на 12 декември,се озовахме само ние на гарата. И изведнъж …заваля сняг. Хубав,пухкав,дребен и миришещ на приключения.Галещ бузите и ушите,целуващ ни по очите и носа.Първият сняг за тази зима и ние сме на поход!Маршрута на похода бе до с влак до Габрово, а от там с автобус и пеш до хижа Ябълка /бившата „финтекс“ на която се проведе зимния национален лагер – 2008 /
Групата бе от 15 души скаути,но имаше и подкрепата на туристи,начело със „знаменития“ д-р Бужев. Той разбира се не изтрезня до края на похода,но това си е част от програмата. Великолепието на природата ни завладя и не усетихме как стигнахме до хижата. Леля Тотка ни посрещна отново намръщена и незапалила още парното,но след като ни смъмра малко се зае с работата си.
След като се настанихме и заситихме глада,атакувахме снега и гората. Всички се включихме в изкуството да запалим огън с 3 клечки кибрит в снежно време. Научихме че най-доброто дърво за разпалки в тази част на света е брезовата кора и борови корички. Успяхме с третата клечка с помоща на двусантиметрово парченце гума,извадено от комплект за оцеляване. Може да си го отрежеш и от тока на обувките си. Следващото ни занимание беше надпреварата с чували, но се превърна в търкаляне и пробиване на дупки в снега.
Хубаво намокрени се прибрахме в хижата за да започне вечерната част. Младен носеше уредбата си и имахме музика за месеци. Химн ни беше  “ …къде те намерих такава, хем си знаех за лудата крава…“, защото комичните изпълнения на някои /визирам и себе си/ ни караха да се превиваме от смях. Ориентирането по карта ,показа че все пак момчетата са по-бързи от момичетата,макар и с няколко секунди. Криско бе главния стаф на проявата и намери една секретна карта от леля Тотка.
Топла хижа и снежна зима,планина и приятели. Прекрасни комбинации за добро настроение. Обратният път към къщи,напомня за задължения и затова не преливахме от възторг. Но стъпването на родната гара си е носталгичен момент . Идват празници ,а след това е ясно Дарин пак ще измисли нещо!

Сашо..

Скаутски клуб „Антола“ Ви кани отново за последен палатков лагер за 2009 г. На 17 и 18 октомври /събота и неделя/ ще се съберем на лагерът край с.Паламарца. За сега заявки за участие за потвърдили Шумен и Търговище, отделни скаути от Варна и др.клубове. Програмата ще включва рапел и ориентиране, но разбира се ще има и други любознателни дейности. Такса участие няма. Желателно е всички да пристигнат около 9.00 часа, на 17.10.2009 г., за да може да бъде осигурен транспорт, който единствено ще си заплатим и вероятно ще е около 3 лв. Има възможност при хладно време да се спи в хижата, без заплащане. Затова освен палатки носете си и повече спални чували. За отпътуване определяме ранния следобед на неделя, около 15.00 часа.
За въпроси и повече информация на:
email: leader@antola.org
или тук във форума.

Скаутски клуб „Антола” съвместно с Организацията на Българските скаути и БМЧК – гр.Попово организират подпомагане на детските болници и отделения в страната, чрез събиране на детски книжки.

Кампанията ще се проведе в гр.Попово , всеки четвъртък на месец Октомври от 16 до 18 часа на централния градски площад „Ал.Стамболийски”.

Желателно е книжките да бъдат употребявани, а не да се закупуват нови.

Включете се в кампанията и научете повече за нея.

На 17 и 18 май Скаутски клуб „Антола“, реализира миналогодишния си план за колопоход, като обиколка на Поповския край. Той бе по маршрут Попово – с.Кардам – с.Ломци – с.Садина-с.Люблен – с.Гърчиново – с.Крепча – гр.Опака – с.Гагово – с.Паламарца – лагера /преспиване/- гр.Попово. Помощник ни беше хубавото време и пилотния автомобил на водача на клуба Дарин. Хубаво че имаше и ремарке, което поемаше „уморени “ велосипеди и доставяше подкрепителни храни и напитки. На лагера ни очакваше и работа, но това не попречи на скаутите да се справят с натоварването и с готвенето. Допълнителен стимул за Младен и Ангел /братята близнаци/ бе че положиха първото си скаутско обещание. Прибирането в града бе рутинно и мина без инциденти. Проблем на колопохода бе една „незалепваща“ се гума на велосипеда на Иван Младенов, тя пък какво ли искаше. Продължаваме напред, следващата изява е, не каква да е, а поход в Стара планина. Успех на всички участници!

На 3 май бе първото ни трудово участие в подготовката на Националния скаутски лагер “Секвоя – 2009″. Скаути и туристи от Попово направиха ремонт на масите и пейките в лагера, на кулите /които бяха блъснати от недобросъвестен шофьор/, на оградата на лагера – като бе разширен. Бяха направени и 3 бр. нови маси и мейки от ДВК, като на лагера всеки ще си ги прави сам разбира се с осигурени му необходими материали. Благодарим ви за съвестния труд туристи, момчета и …. момиче /новата скаутка Цвета/.

Скаутски клуб „Антола“ гр. Попово организира 3 дневен регионален скаутски лагер на 10, 11 и 12 октомври 2008 г. Лагерерът ще се проведе край с. Паламарца където се проведе „10-я национален скаутски лагер „Антола 2006″. Участие в лагера ще вземат скаути от Попово, Търговище и Шумен, разбира се ако има и други желаещи които искат да участват да се свържат с нас. Предвидените дейности за мемента са: ориентиране, игри в които ще се изисква работа в екип, футбол и тенис на маса.. ако някой има предложения за други игри и дейности нека дава идеи.. И така нека лагерът да започне „ТУК НЕ ВАЛИ“

… Има малки промени в плановете за лагерът ще е само двудневен на 11 и 12 октомври, като в него ще се включат и СК“Лъвче“ гр. Плевен!