От: Клубен Водач на дек, 07, 2010 в категория Лагери, Новини, Снимки

През зимата вече залагаме на походи, а не на обучителни лагери и дейности. Чудесно бе, че Скаутски клуб „Герил войвода“ и Скаутски клуб „Антола“ , заедно откриха свободно време да реализират подобна проява. На 4 и 5 декември над 30 души от двата клуба поеха с влак към Габровския Балкан. Добрата организация винаги радва окото. Хората с уважение гледаха децата в туристически екипировки със скаутски връзки. На гарата в Габрово ни чакаше автобус само за нас, който да ни отведе извън града за атака на планината. Преминахме покрай Етъра в походна колона и навлязохме в дебрите на Балкана. Той ни посрещна навъсен и мъглив, но на кого му пука, след като е с приятели. Песента е част от строя на скаута и повдига духа му, затова и всички подеха ритмите на познати песни. Влажното време бе оставило много кални височини и локви за преодоляване. Падахме и се подкрепяхме, каляхме се и се радвахме, че сме заедно. Имаше и стръмни хлъзгави места които искаха да изцедят силите ни, но всички бяха с добра подготовка и нямаше оплаквания. След тричасов поход се показа и хижа „Ябълка“. Леля Тотка бе запалила парното и хижата ни обгърна с домашен уют и топлина. Тази хижа не е от онези новите и натруфени с лукс и комфорт, но чистотата, дървените тавани, мебелировка и постелки ни даваха усещането за хармония от бит и топлина. Цените на хижата са двойно по-евтини от обичайните, а местонахождението и е скрито от погледите на автотуристи. До нея се достига само пеш и това я прави харесвана за истинските туристи. Скаутите се бяха заредили с музикални уредби и настроение и не им трябваше покана за начало на „купона“. Нямаше „мис мокра фланелка“, но имаше „мистър изцапана фланелка“, който не забравя…Имаше и танци за начинаещи и изпълнители на песни със „съмнителни“ заложби, които ни изпълнаваха „милионерче“, но ги изтърпяхме. Имаше логически игри и обучение на нов скаут. На сутринта осъмнахме със сняг, но това вече не е изненада, защото е традиция вече, когато тръгнем към тази хижа да си носим и снега. Решихме да стартираме малко по-рано, защото маршрута ни беше друг за деня. Водача не беше минавал отдавна по него и се съмняваше заради снега, дали няма да ни разходи повече. Прехода бе зимен и на моменти духаше и силен вятър, но само по билото и за кратко. Природата бе приказно красива с навалелия сняг, а „украсата“ по дърветата напомня за наближаващата Коледа. Въпреки всичко улучихме точния маршрут и достигнахме крайната точка – гара Плачковци по график. Дали ни хареса може да се съди по това, че всички във влака на връщане питаха, кога е следващия поход. А такъв ще има и пак ще бъде съвместен, това си го обещахме, дори ще има и още клубове да се присъединят към нас, вече има запитвания от съвсем нов клуб. Предстоят ни празници с много ангажименти и предизвикателства.


Тази статия е в Категория: Лагери, Новини, Снимки
Можете да проследите всеки отвор чрез RSS 2.0 полето. Коментирайте или проследете от вашият сайт.

Отговори