От: Клубен Водач на мар., 08, 2010 в категория Дейности, Лагери, Новини

Готвихме се цял месец за този поход. Защо толкова време,ще попита някой. Защото е през зимата,защото повечето участници за пръв път се качваха толкова високо, защото прехода беше алпийски, защото щяха да се използват въжета за осигуряване, защото групата бе много голяма а това е сериозен минус в преходите. Транспорта бе с личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“- Попово. Колоната от 6 автомобила, спря два пъти по маршрута, единия път принудително, за да окажем помощ на тежко катастрофирал автомобил. В смачкания автомобил имаше жена и мъж, като мъжът бе в тежко състояние и едва го извадихме през счупените прозорци и положихме в пристигналата линейка. След това вече карахме още по-бавно и внимателно.
Планината ни посрещна със сняг и мъгла.След потеглянето на дългата ни колона от 27 души се установи, че има и подценяващи похода. Някои не бяха с подходящи обувки, а някои даже си бяха забравили ръкавиците. Хубаво е, че в такива моменти има и предвидливи туристи, които носеха по 2-3 чифта ръкавици, шапки, шалове и други животоспасяващи вещи. Снега се увеличаваше с височината. Точно под билото на планината в края на гората, снега бе замръзнал и изкачването започна да прилича повече на лазене и пързаляне. Тук веднага влязоха в употреба алпийските въжета, които носехме. Стигнахме и до стоманения парапет до билото, а там ни посрещна студения и силен вятър,примесен със сняг и мъгла. Но хижата вече пред нас и ни очакваше с топъл чай, гореща печка и гостоприемни хижари. Пет минути след топлите глътки, никой не помнеше тежкия преход и умората, сякаш всичко е било далечен сън. По-бодрите участваха в направата на традиционнта супа „Гладен скаут“, а останалите се взираха в могъщия Балкан, през прозорците на топлата хижа. Естествено д-р Бужев разпъна акордеона и вдигна настроението в групата, имаше и песни достойни за края на тежкия и изтощителен ден. Накрая бог Морфей ни приюти в прегръдките си в здрав сън.
Утрото дойде слънчево и ясно, по нищо не приличаше на вчерашния ден. Планината бе като на длан. Виждаха се върхове и долини на стотици километри. Малка група предприе изкачване на близкия връх Юмрука, откъдето гледката е ослепителна. Красотата не се измерва с върховете, а с дълбочината на погледа далеч в Родопите, Рила, Пирин, целия траверс до Ботев и Розовата долина. На север чак до Дунав, а пред нас Козя стена и Васильовска планина. Виждахме чак вр.Ком и Миджур в Сърбия. Всички посетихме параклиса „Света Троица“, който е под връх Юмрука и запалихме свещ за всички туристи и техните семейства. Този параклис е изграден с доброволен труд и дарения от туристи от цяла България, включително и с наши средства.
Групата отново бе на път, този път ни предстоеше спускане, не по-малко опасно, защото едно подхлъзване отнасяше хората далеч надолу по склона и само някое дърво можеше да те спре. Въжетата отново влязоха в употреба, добре е да знаеш някой и друг алпинистки възел. Скаутите се справиха с усилия с новото предизвикателство. Така завързани, използвахме въжетата като парапет, се спуснахме от билото на планината. Предстоеше ни да преминем прохода Рибарица – Шипково с автомобили и да посетим с.Чифлик. А какво ни очакваше там, всички знаеха. Басейни с различни термални води. След блаженството за очите, дойде и блаженството за тялото. Потапянето в различните басейни с различни температури бе наградата, който получаваше всеки за дръзкия зимен поход. Прибрахме се в родния край заредени с нови идеи за още туристически походи и докосвания до природата.


Тази статия е в Категория: Дейности, Лагери, Новини
Можете да проследите всеки отвор чрез RSS 2.0 полето. Коментирайте или проследете от вашият сайт.

Отговори