От: Клубен Водач на юли, 26, 2010 в категория Дейности, Лагери, Новини

Започваме задавайки си въпроса скаутите туристи ли са и туристите скaути ли са ? Но по всичко личи, че са сродни души, щом еднакво ги привлича мазохизма. Това разбира се е шега, всеки обича да му е удобно, но трябва доста да се постарае за стане така. Личните автомобили на туристите от ТД „Черноломец“ през тази година за трети път ни отвеждат в планината. А този път бе възможно най-далеч от Попово – в Пирин. Дестинацията бе до Банско и нагоре до хижа Бъндерица. Малко се възползваха от услугите на хижата, повечето искаха да изживеят четирите дни на палатка. Опънахме 10 палатки и почти завзехме едната тераса на къмпинга под х.Бъндерица. Трябва да признаем, че бяхме изненадани от добрите условия там. Перфектна тоалетна, вода, място за огън, сметосъбиране и заведение с чудесна кухня до нас. Малко се възползваха от нея, защото се бяхме подготвили за готвене. Традиционната вече супа „Гладен скаут“ добива популярност из България и беше приготвена от скаути. Криско и Петър подготвиха огъня и тринога за баката, разпъваха палатки помагагайки на всички, помагаха за тентата и бдяха над всичко.
„Великата“ Швейцарска бака ни сготви и спагети и даже ни „изкъпа“ стопляйки вода в импровизираната баня до реката. Абе скаутски живот се вихреше на къмпинга. Но основното започна на втория ден, атаката към Вихрен. Бяхме подготвили два варианта на изкачване, откъм хижа Вихрен и откъм Премката. Втория и по-тежък включваше и изкачване на Кончето и за радост 16 души тръгнаха по него. В лагера останаха само трима, здравето на Ани се разклати и със сълзи на очи се върна от маршрута. За останалите остана тежеста да направят похода успешен. Горещото време и височините изцеждаха силите на мало и голямо. Безводието на района е известно, но се знаеше, че на Премката има ледници които могат да бъдат „издоени“. Събрахме си вода със съмнителна чистота, но това имаше там и бе добър жаждогасител. Кончето бе пред нас и никой не се замисли дали е по силите му и направо се засили към него. На 50 метра под него неосигурените скали отказаха някои от нежната част на групата. Алпийските въжета ни свършиха работа, осигуровките бяха подготвени дни преди похода. Благодарности към Криско и Петър за добрия тандем и спасителните възли с които привързаха групата. Атаката бе успешна, слизането още по-бавно заради сигурността. А Вихрен вече бе игра в сравнение с отвесното Конче. Срещнахме и другата ни група, която го атакуваше от юг. Те се справиха също чудесно и преодоляха дори връх Кутело, спуснаха през Кончето и се върнаха по нашия маршрут в х.Бъндерица. На Вихрен развяхме родния трибагреник в прослава на скаутството и туризма. Вечерта в лагера цареше умора и радост, а сънят лесен победител. Третия ден бе посветен на красивите езера из Пирин – Окото, Рибни, Дългото и Муратово. Плажувахме по тях и хванахме бърз тен. А Кристияна, Мишо и Владо направиха „бърз Експрес“ по тях със скоростно преминаване. Алпийския Пирин няма място за конкуренция в България, неговото величие и красота ни вдъхновяват за ново посещение. Благодарихме на Бог в Църквата в Банско и напуснахме Пирин с носталгия и обещанието, догодина пак да сме тук. По традиция завършваме с нещо по-цивилизовано, каквото е басейна във Велинград с термалните си води. Телата ни се нуждаеха от „балсама“ на водата преди пътя до родните места. Благодарим на Цецо, Стенли, Свилен, Мишо, Петьо и д-р Бужев за транспортирането и на всички останали за доброто взаимодействие и разбирателство.
Дарин


Тази статия е в Категория: Дейности, Лагери, Новини
Можете да проследите всеки отвор чрез RSS 2.0 полето. Коментирайте или проследете от вашият сайт.

Отговори