Отложения от миналата седмица лагер нямаше как да не се състои. Мероприятията трябва да се провеждат, лятото е в разгара си и ни очакваха водни дейности. Групата пак бе голяма – 20 души и едва ни побра училищния автобус, който винаги се отзовава на нашите повиквания. Всичко започна със „спасителна акция“ – Иван Тонев измъкна от дълбоко каменно корито, попаднал в клопка таралеж. Край реката със гръмкото име Голяма река, има място за цял Национален скаутски лагер, но изоставената хижа навява само носталгични спомени за отминали времена, когато там са пребивавали децата на Попово и региона. В съботния ден реката бе направо бурна и по-скоро ставаше за рафтинг отколкото за плуване. Това установи най-напред Наско, който играеше ролята на спасител. Прехвърли с плуване и много риск въжета до отсрещния бряг, за да осигури влизащите смелчаци. А тя отнасяше всичко по течението си. Водата бе много студена и много не се застоявахме в нея, тестът бе по-скоро за храброст отколкото за плуване, защото се държахме за въжетата. Всички мостове бяха отнесени от реката, такава бе природата през тази седмица. Нашите рибари бяха с наведени глави този път, улов нямаше, но все пак си начесаха мерака с клечане около водата. Игрите бяха измислени от стафовете Наско и Николай, за което сърдечно им благодарим. Заниманията бяха в района и се наричаха „Токсичната река“, Ориентиране чрез насочване тип „сляпа баба“ в два варианта и много „мокри“ дейности. Подаване на чаши с вода уста в уста до напълване на съд и смях до „подмокряне“. Проверихме още едно от менютата за нациоалния лагер и вече сме проиграли всичко което трябва да сготвим там. Иван /Акумата/ си добави още по някое име към псевдонимите си – „Кво ша ядем“ и „Кога ша ядем“. Спукахме две топки за волейбол, но сме далеч от рекорда от пет за два дни, поставен миналата година. Измъкнахме се от реката точно преди порой да залее всичко, пак минахме между капките. Сериозно се замисляме вече, че с дядо Боже сме се разбрали по доста въпроси и трябва да посетим храма за да му кажем, че сме на едно мнение по отношение на скаутството. А сега следва…. Пирин, но не за всички, ще имаме само представители. Давайте, ние сме с вас….